Дунавски кон

imgp4902Дунавски конИсторически преглед
Дунавският кон е българска порода, създадена в бившия конезавод "Клементина" край Плевен, чрез кръстосване на жребци от породата Нониус с кобили Нониус, англо-арабки, полукръвни ездови и местни подобрени. В породата са сформирани в началото 8 линии, от които към момента са останали само 5.

Екстериорна характеристика
Породата принадлежи към впрегатно-ездитните породи. Дунавският кон се отличава с голяма издръжливост и невзискателност към храненето. Конете от тази порода имат едър ръст, удължено, масивно, хармонично свързано тяло. Дунавската порода остава основна впрегатна и отчасти ездитна порода. Успоредно с това тя намира добра генетична с чистокръвната и хановерската породи. Досегашните опити показват, че тя има всички качества за възпроизводство на спортен тип коне. Това дава основание дунавската порода да се включи активно при създаването на спортен тип коне в България. Все пак това не бива да засенчва селекционната дейност, защото в противен случай може да доведе до изчерпване на тази българска порода.

Цел
Рязкото намаляване на обема на дунавския кон поставя преди всичко въпроса за неговото съхраняване като генетичен резерв. Основната цел е да се намали и минимизира коефициента на инбридинг (близкородствено съешаване). Важна задача на развъдчиците и стопаните е да се съхрани типът и стопанското предназначение на Дунавския кон. По същество това означава съхранение на едрия ръст, удълженото масивно и хармонично свързано тяло, спокоен темперамент, позволяващ лесно привикване към впряг и езда.

imgp5482-thimgp5467-thimgp5568-th